Есен
Есен
Дървото пуска свойте листи
по влажната земя.
Така хем то се чисти,
оставя хем следа.
Посоката на стар приятел
или чувство за вина
на един доброжелател,
намерил своята съдба.
Приятелю,
потърси есенната ù прохлада,
скрита в улицата там сама,
да не остане тя да страда
за летните нивя.
Но знай! Тя не ще заплаче
като майчица в нощта,
очаквайки във здрача
за себе си любовта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Калин Барбов Todos los derechos reservados
