2 mar 2013, 20:50

Есен 

  Poesía » Otra
484 0 0

       Есен



Дървото пуска свойте листи
по влажната земя.
Така хем то се чисти,
оставя хем следа.

Посоката на стар приятел
или чувство за вина
на един доброжелател,
намерил своята съдба.

Приятелю, 
потърси есенната ù прохлада,
скрита в улицата там сама,
да не остане тя да страда
за летните нивя.

Но знай! Тя не ще заплаче
като майчица в нощта,
очаквайки във здрача
за себе си любовта.

© Калин Барбов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??