Есен
Дървото пуска свойте листи
по влажната земя.
Така хем то се чисти,
оставя хем следа.
Посоката на стар приятел
или чувство за вина
на един доброжелател,
намерил своята съдба.
Приятелю,
потърси есенната ù прохлада,
скрита в улицата там сама,
да не остане тя да страда
за летните нивя.
Но знай! Тя не ще заплаче
като майчица в нощта,
очаквайки във здрача
за себе си любовта.
© Калин Барбов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
