Като листата през есента,
капят бавно моите сълзи.
Няма ли да дойде и за мен пролетта,
усмивка на моето лице да изпълзи.
Сърцето ми е като тънък лед,
настъпиш ли го, ще се пропука.
Да бъда щастлива кога ще дойде моят ред,
от болката преживяна вече взех си поука.
Изливам чувствата си върху лист хартия,
сълзите ми капят и мастилото размазват.
Сърцето ми затворено е в кутия,
моите мисли объркани грешния път ми показват.