ЕСЕН КАТО ЗАЛЕЗА ПОСЛЕДНА

И  Есента  понякога  за теб  последна,

не можеш винаги да разбереш!?

Различно може тя към тебе да посегне

И ти фаталната, да  понесеш!

О, не тъгувай ти за миналото време,

и тежестта понесана от  теб.

На края Краят  всичкото ще ти отнеме

и със метлата си  и теб ще  отмете!

Тъгуваш  истински, че малко ти остава...

И други хора идват подир теб.

А първенството си на други ти не даваш,

и зависта във тебе зарасте!

Дори на близките си почваш да завиждаш,

за силата, която в тях кипи.

Със своята немощ  ти храбро се сражаващ,

 И с  Времето, което се топи...

О, ти си бил и вече няма да те има.

С отворени очи ли си вървял!

Във радости и скърби си живял за трима,

или си мислиш,че не си успял...

И, че живота ти, като стрела е минал.

И, че в живота малко си видял.

И много цености в живота ти си сринал!

И като просек, просешки си спрял!

  01.10.2014г. Драгойново