3 feb 2012, 18:49

Есен в Асеновград 

  Poesía » Del paisaje
570 0 4

Есен в Асеновград

 

В гората е забагрена картина...

Рисува я  без четка есента.

А над града оловото се срина.

Прескачаме на зимата плета! 

 

Настръхнал съм под якето с качулка.

Съчувствам  аз на плачещия ден...

Мечтая си за лято в Акапулко.

Мъгла е плъзнала и вътре в мен.

 

За слънчице над  себе си мечтая,

а в лятото как дълго го ругах.

И  с  зимата навярно ще се справя...

От неизвестното пред мене ме е страх!

 

Красиво се обагря пак гората...

Голям творец излезе есента.

Асеновград е днеска  във устата.

И ми дава тон на песента.

 

 

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Става дума за сивото,мъглата,облаците. Мисля,че не е толкова дълече от ума, да се досетим за какво става дума.Не е необходимо човек всичко да хареса, но е желателно!Съжалявам, че не съм задоволил изтънчения вкус наTomad, докрай...Ще се постарая друг път това да стане!Шегичка,Уйли!
  • Простете за въпроса ми, но не схванах значението и смисъла на ето това: А над града оловото се срина. ???
  • Харесах !Поздрав Христо!
  • Харесах отделни елементи в този текст.
Propuestas
: ??:??