3 февр. 2012 г., 18:49

Есен в Асеновград

754 0 4

Есен в Асеновград

 

В гората е забагрена картина...

Рисува я  без четка есента.

А над града оловото се срина.

Прескачаме на зимата плета! 

 

Настръхнал съм под якето с качулка.

Съчувствам  аз на плачещия ден...

Мечтая си за лято в Акапулко.

Мъгла е плъзнала и вътре в мен.

 

За слънчице над  себе си мечтая,

а в лятото как дълго го ругах.

И  с  зимата навярно ще се справя...

От неизвестното пред мене ме е страх!

 

Красиво се обагря пак гората...

Голям творец излезе есента.

Асеновград е днеска  във устата.

И ми дава тон на песента.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Става дума за сивото,мъглата,облаците. Мисля,че не е толкова дълече от ума, да се досетим за какво става дума.Не е необходимо човек всичко да хареса, но е желателно!Съжалявам, че не съм задоволил изтънчения вкус наTomad, докрай...Ще се постарая друг път това да стане!Шегичка,Уйли!
  • Простете за въпроса ми, но не схванах значението и смисъла на ето това: А над града оловото се срина. ???
  • Харесах !Поздрав Христо!
  • Харесах отделни елементи в този текст.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...