Есенен ден

Поредният есенен ден.

Нищо по-различно от вчера.

Лекият вятър развява и последните самотни листа,

а аз със тях се нося сега.

Стоя пред едно голо дърво,

а в краката ми - листата му.

И моето сърце  като дървото е.

Голо, напълно голо е то.

Всяко листо е спомен,

хубав и болезнен ми е всеки един.

Около една сладка отрова седя аз сега,

обсипана с радост и тъга.

В момента нищо не ме прави

по-щастлива и нещастна.

Този момент така съвършен е.

Сякаш само ти можеш да го раниш.

Единственото спасение и враг си ми ти.

Ела с вятъра, който вее косите ми...

Моля те, не се бави.

Просто ела и ме нарани!