20 nov 2011, 17:14

Есенна жена 

  Poesía
2241 0 39

 

Тя е хубава. Есен златиста.
Как я гледат мъжете в захлас.
Рони своите мисли лъчисти
и застила очите им с тях.

После леко задъхана спира,
зачервила от танца страни.
И дъхът на мъжете замира
сред червените, дълги коси

и сред дългите есенни клони,
към небето извили лице.
Тя е черна красива икона,
а мъжете са други мъже.

Боже, даже под скъсана дреха

грее влажната есенна гръд.

Коленичат мъжете полека,

преклонили ума си... Духът.

 

Красотата поглъща всемира.

Есента има много лица.

Но вали,  все вали и не спира

по следите на тази жена.

 

© Нели Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??