1 dic 2015, 23:18  

Есенна нощ 

  Poesía » Del paisaje
445 1 3
Нахално отвън се промъкна студът,
захилил се... дати пресмята.
Премръзнали клони звънят във нощта.
В олуците сенки се мятат.
Листата политат със танц пирует
надолу... преследват съдбата.
По пътя последен за сбогом шумят,
целуват любовно земята.
И вятърът вие, заканил се той
нов ред да наложи в отплата.
Студът щом нахлуе ще има покой.
Снегът пелерина намята.
Това е навън... във нощния мрак,
погълнал за кратко искрата.
Но утре щом слънцето грейне без страх ,
ще скочат усмивки в стъклата.
 
 

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!!!!!!!!!!!!!!
  • Благодаря ти!
  • Ех тези нощи на потни кошмари. Дали ще доживеем до утре с неговото слънце. Или ще полетим с "танц пирует" надолу, следвайки съдбата?!

    Поздрав, Таня! Едновременно натъжаваш и вдъхваш надежда. Парадоксално като самия живот!
Propuestas
: ??:??