1.12.2015 г., 23:18 ч.  

Есенна нощ 

  Поезия » Пейзажна
446 1 3
Нахално отвън се промъкна студът,
захилил се... дати пресмята.
Премръзнали клони звънят във нощта.
В олуците сенки се мятат.
Листата политат със танц пирует
надолу... преследват съдбата.
По пътя последен за сбогом шумят,
целуват любовно земята.
И вятърът вие, заканил се той
нов ред да наложи в отплата.
Студът щом нахлуе ще има покой.
Снегът пелерина намята.
Това е навън... във нощния мрак,
погълнал за кратко искрата.
Но утре щом слънцето грейне без страх ,
ще скочат усмивки в стъклата.
 
 

© Таня Мезева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!!!!!!!!!!!!!!
  • Благодаря ти!
  • Ех тези нощи на потни кошмари. Дали ще доживеем до утре с неговото слънце. Или ще полетим с "танц пирует" надолу, следвайки съдбата?!

    Поздрав, Таня! Едновременно натъжаваш и вдъхваш надежда. Парадоксално като самия живот!
Предложения
: ??:??