24 abr 2008, 14:53

Есенна въздишка 

  Poesía
1587 0 16
Аз, ти и луната…
Кадифе и бронзово докосване.
Разцъфнаха в усмивка сетивата…
На пролет замириса. И на омагьосване.
Аз, ти и звездите…
Милион искри през нас минават.
Душите-птици в облаци се скитат…
Вплетени. Телата ни се обожават.
Аз, ти и тъмнината…
Очарование към пролетта ни връща.
Покри ни пелената на мъглата…
Късно е. Сега съм в друга къща. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фиона Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??