Есенна въздишка
Аз, ти и луната…
Кадифе и бронзово докосване.
Разцъфнаха в усмивка сетивата…
На пролет замириса. И на омагьосване.
Аз, ти и звездите…
Милион искри през нас минават.
Душите-птици в облаци се скитат…
Вплетени. Телата ни се обожават.
Аз, ти и тъмнината…
Очарование към пролетта ни връща.
Покри ни пелената на мъглата…
Късно е. Сега съм в друга къща.
Аз, ти и утрото…
Вълшебно беше. Не отричам.
Остана да блести самотно лустрото…
Не ме моли! След минала любов не тичам!
Аз... Ти… След години…
Ще бъдем заедно. В спомени.
Изсъхнаха листата на смокините,
със есенна въздишка паднаха от клоните.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Фиона Всички права запазени
