21 ago 2012, 10:38

Есенният град

  Poesía » Civil
575 0 0

 

Есенният град

Нощта е ледна подранила
в този септемврийски здрач
и в пазвите си е пленила
все страдания и плач.

Вихърът бездомен пак беснее
сред тътена на улиците градски
и пак духът ранéн копнее
за досег със духа човешки.

Но сам сред нощната пустиня,
в град, пълен с души празни,
сам остава, сам замира,
а стоновете не са важни.

А септември отминава
с тътен глух на нощните трамваи
и градът те оковава
с леден дъх по своите тротоари.

София
19.09.2011 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...