10 sept 2020, 9:22

Есенно

  Poesía
676 4 11

Като въглени тлеят в небето звездите -

бяха ярка жарава преди седмица, две.

Облак сив върху тях си изплака очите

и стопи всичко синьо. И зеленото взе.

 

Наклони се везната с тъга до земята.

Младостта с плажна рокля след лятото хукна.

Всяка стряха без птици приюти тишината,

а върбите склониха жълтеникави букли.

 

Само гроздето сладко доволно се пъчи.

Чака сръчните, топлите есенни длани.

Ще са негови старите, дъбови бъчви -

ще шуми, ще кипи и ще връща смеха ни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...