10 sept 2020, 9:22

Есенно

  Poesía
671 4 11

Като въглени тлеят в небето звездите -

бяха ярка жарава преди седмица, две.

Облак сив върху тях си изплака очите

и стопи всичко синьо. И зеленото взе.

 

Наклони се везната с тъга до земята.

Младостта с плажна рокля след лятото хукна.

Всяка стряха без птици приюти тишината,

а върбите склониха жълтеникави букли.

 

Само гроздето сладко доволно се пъчи.

Чака сръчните, топлите есенни длани.

Ще са негови старите, дъбови бъчви -

ще шуми, ще кипи и ще връща смеха ни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...