7 jun 2009, 10:40

Есенно 

  Poesía
416 0 4

 

           ЕСЕННО

 

За върбите лятото люлка е вързало.

Вятърът бледото слънце люлее.

Есента за път се стяга забързано,

зима остава бяла песен да пее.

 

Есента се стича в улуците.

В локви, като лодки плуват листа.

За дълъг път се стягат птиците.

Набъбнала, чака семе пръстта.

 

Сега съм аз, объркан в сезоните.

В очите ми цветна пролет цъфти.

Нагонът на лятото душата ми гони.

Само зимата в косите блести.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??