Някакъв неуловим,

тънък аромат

на мед и пчели,

сладък вкус на ябълки

се стича в кръвта ми.

Лятото изниза

като жълтици златни дни -

 есента подрани.

Изцедиха от гроздето

младото  вино.

А в сърцето ми

като смола кехлибарена

капе тънка горчилка –

цъфна пак закъсняла

една бяла билка...

Сигурно остарявам...

Сигурно ще забравя...

Но запазих тези  дни

за през зимата.

Ще запаля огън от тях,

ще седна край него,

ще ги разлистя

спомен по спомен...