1 oct 2020, 12:50

Есенно настроение...2

531 0 1

 

 Есенно настроение...2

 

Земята е застлана с листопада,

тревожни птици някъде крещят,

а ветрове студени от засада -

нахлуват и с листата се въртят...

 

Небето е надвиснало – ще падне,

внезапно натежало от мъгли,

смрачава се и тъмно е по пладне

и дъжд противен все вали... Вали...

 

Дърветата треперят странно голи,

макар да са в летаргия сега –

едно врабче настръхнало се моли:

поне за малко да поспре дъжда

 

и Вятъра да спре, за да намери

подслон и завет с малко сушина,

а иначе на клона ще трепери...

(Лети ли се с намокрени крила?...)

 

... И хората се молят, но не спира,

вали си напоително дъжда

небето със чадърите подпират,

Животът се покрива със ръжда...

 

И лесно е в дъжда да се изгубиш -

залутан из безкрайната мъгла,

и все по трудно става да се влюбиш,

че страст да пламне!?...Как ли би могла!...

 

И тъжно е, проблемно, и студено,

а и Надеждата последна тръгва пак

след нея сам Живота уморено,

прегърнал Любовта повлича крак...

 

И тъй ще е в надвисналото Време,

от тук натам, което предстоѝ –

то всеки ден по нещо ще отнема

и крие в тия есенни мъгли...

 

...Опитвам сам във този Свят обречен,

аз малко оптимизъм да внеса –

за да изгрее Слънцето... Но вече...

...не ставали, разправят, чудеса!...

 

01.10.2020.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...