Мъглата е компресът, който скоро
ще лепне на челото си земята.
С валеж от нощни пеперуди (морни),
снегът ще се разпише под луната.
Но има време — Бакхус си лудува,
пирувайки в лозята си с Менади.
В бокала му картини се редуват —
мъхясали дървета белобради,
хармани рижи с бойници от снопи
за мравките с гюлета ечемични...
И паяк на кокили из конопа,
изпридащ арфи в луда емпиричност.
Гъсеници от ложите в листака
с аплаузи стокраки аплодират
ветреца (с облачни пера в калпака),
дъгата седемструнна акордиращ.
На заник сколиозен хълм подсмърча
от боровете, кихащи иглици.
(Полените им с парашут подхвърчат,
флиртувайки със влюбени пчелици).
На юг от Рая Лилит бури пие,
а есента разресва ù косите —
за совите (предзимно) дом да свие...
... А гроздето се любеше с осите...
© Дениса Деливерска Todos los derechos reservados
"На заник сколиозен хълм подсмърча
от боровете, кихащи иглици.
Полените им с парашут подхвърчат,
флиртувайки със влюбени пчелици."