Oct 13, 2013, 8:26 PM

Ескиз 

  Poetry
860 1 9



Мъглата е компресът, който скоро
ще лепне на челото си земята.
С валеж от нощни пеперуди (морни),
снегът ще се разпише под луната.

Но има време — Бакхус си лудува,
пирувайки в лозята си с Менади.
В бокала му картини се редуват — 
мъхясали дървета белобради,

хармани рижи с бойници от снопи
за мравките с гюлета ечемични...
И паяк на кокили из конопа,
изпридащ арфи в луда емпиричност.

Гъсеници от ложите в листака
с аплаузи стокраки аплодират
ветреца (с облачни пера в калпака),
дъгата седемструнна акордиращ.

На заник сколиозен хълм подсмърча
от боровете, кихащи иглици.
(Полените им с парашут подхвърчат,
флиртувайки със влюбени пчелици).

На юг от Рая Лилит бури пие,
а есента разресва ù косите —
за совите (предзимно) дом да свие...
... А гроздето се любеше с осите...

© Дениса Деливерска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??