10 jul 2014, 1:01

Ескорт от птици

  Poesía
807 0 10

 

 

Понякога, денят пристига, вирнал злобен зъб,

да те надъвче целия, чак до костица.

И няма разлика – тръстика ли си, или дъб,

щом коренът ти е разровен от къртици.

 

Денят си води банда ураганни ветрове

и кални свлачища, та с тях да те размаже.

Уста за теб отваря, само да те прокълне,

или пък, че те иска мъртъв, да ти каже.

 

В такива дни, поетите си пръскат мозъка

и птиците се вдигат, да ги ескортират.

Поетите си тръгват. Тук остава прозата,

да пише стихове и да ги декламира.

 

Радост Даскалова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...