Jul 10, 2014, 1:01 AM

Ескорт от птици

  Poetry
804 0 10

 

 

Понякога, денят пристига, вирнал злобен зъб,

да те надъвче целия, чак до костица.

И няма разлика – тръстика ли си, или дъб,

щом коренът ти е разровен от къртици.

 

Денят си води банда ураганни ветрове

и кални свлачища, та с тях да те размаже.

Уста за теб отваря, само да те прокълне,

или пък, че те иска мъртъв, да ти каже.

 

В такива дни, поетите си пръскат мозъка

и птиците се вдигат, да ги ескортират.

Поетите си тръгват. Тук остава прозата,

да пише стихове и да ги декламира.

 

Радост Даскалова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...