изпърха пиле и с миниатюрните си
пръсти (скобки ограждащи подробност)
кацна питам се
съвършено е
с кухите си кости без мастило
за въздуха и за копнежа
невежо е и значи съвършено
а аз се вдигам вечер тежко над балконите
и кръжа в окръжности над тъжното
във тая участ докато
на концентрични кръгове поема
хоризонт след хоризонт и дълго тъй
а сетне спускам се спирално
пак към центъра узнал всички
коридори въздушни на кондорите
узнал те за копнежа невежи са
аз значи съвършен