20 sept 2008, 23:04

естественост

  Poesía
907 0 1

изпърха пиле и с миниатюрните си
пръсти (скобки ограждащи подробност)
кацна питам се
съвършено е
с кухите си кости без мастило
за въздуха и за копнежа
невежо е и значи съвършено
а аз се вдигам вечер тежко над балконите
и кръжа в окръжности над тъжното
във тая участ докато
на концентрични кръгове поема
хоризонт след хоризонт и дълго тъй
а сетне спускам се спирално
пак към центъра узнал всички
коридори въздушни на кондорите
узнал те за копнежа невежи са
аз значи съвършен

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рая Деянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...