естественост
изпърха пиле и с миниатюрните си
пръсти (скобки ограждащи подробност)
кацна питам се
съвършено е
с кухите си кости без мастило
за въздуха и за копнежа
невежо е и значи съвършено
а аз се вдигам вечер тежко над балконите
и кръжа в окръжности над тъжното
във тая участ докато
на концентрични кръгове поема
хоризонт след хоризонт и дълго тъй
а сетне спускам се спирално
пак към центъра узнал всички
коридори въздушни на кондорите
узнал те за копнежа невежи са
аз значи съвършен
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рая Деянова Всички права запазени
Поздрави.)