23 ago 2017, 19:51  

Етюд с въглен 

  Poesía
564 5 7

Черно небе.
При облаците нощуваш.
Без облаци умираш.
Сън на сенки,
в нощи догаряш -
бенгалски огън на ветровете...
С дивите гъски на миговете,
Нилс Холгерсон
се усещаш.
Ледената кралица на бъдещето
те чака
върху айсберг от Рокуел Кент.
Северът е самотна посока -
стрелка върху платото Наска...
последен дъх на еделвайс,
крясък на похитеното лято,
спазъм на есента
в жълтия минзухар на слънцето,
гръб на минало
с вечния белег на настоящето...
Прицели се (без стрела)
в дългото очакване -
сталактит на надеждата...
Има ли нещо,
в което да вярваш...?
Всеки път е змия.
Изсъхнала съчка е споменът.
Ти си оглозгана мисъл
между кръстосани риби...
Стеле се звездният прах
от душите
прясно кремирани...

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Често ми се случва, когато чета твоята поезия, да виждам картината която си успял да "нарисуваш"! Това означава много... пресъздаваш всеки детайл по неповторим и уникален начин, нещо типично за теб! Поздрав, Младене!
  • Напомня ми за пророчество с много сложен шифър...

    "Остава вечен погледът в без края,
    пронизал сякаш цялата вселена.
    И само можещите да го разгадаят
    докрай от тебе тайната ще вземат."

    Хареса ми стиха ти , Младене!Поздравления!
    Пожелавам ти, много светлина по - пътя ти!
  • Образност сякаш от друго поетично измерение, толкова ярко е възприятието сякаш наистина е нарисуван етюд! Поздравления и поставям в любими!
  • Много интересен стих! Винаги ме изненадваш Мисана! Поздрави!
  • "Изсъхнала съчка е споменът." - !
    Замислящо е стихотворението ти, Младене!
    Хубав ден!
  • Със Стойчо! Поздравления и от мен! 🍀
  • Херметическа поезия...Заложил си в изразите отправни ориентири.Поезия с голям интелектуален заряд.Специални поздрави за написаното!
Propuestas
: ??:??