Етюд с въглен
Черно небе.
При облаците нощуваш.
Без облаци умираш.
Сън на сенки,
в нощи догаряш -
бенгалски огън на ветровете...
С дивите гъски на миговете,
Нилс Холгерсон
се усещаш.
Ледената кралица на бъдещето
те чака
върху айсберг от Рокуел Кент.
Северът е самотна посока -
стрелка върху платото Наска...
последен дъх на еделвайс,
крясък на похитеното лято,
спазъм на есента
в жълтия минзухар на слънцето,
гръб на минало
с вечния белег на настоящето...
Прицели се (без стрела)
в дългото очакване -
сталактит на надеждата...
Има ли нещо,
в което да вярваш...?
Всеки път е змия.
Изсъхнала съчка е споменът.
Ти си оглозгана мисъл
между кръстосани риби...
Стеле се звездният прах
от душите
прясно кремирани...
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Често ми се случва, когато чета твоята поезия, да виждам картината която си успял да "нарисуваш"! Това означава много... пресъздаваш всеки детайл по неповторим и уникален начин, нещо типично за теб! Поздрав, Младене!
-
Напомня ми за пророчество с много сложен шифър...
"Остава вечен погледът в без края,
пронизал сякаш цялата вселена.
И само можещите да го разгадаят
докрай от тебе тайната ще вземат."
Хареса ми стиха ти , Младене!Поздравления!
Пожелавам ти, много светлина по - пътя ти! -
Много интересен стих! Винаги ме изненадваш Мисана! Поздрави!
-
Със Стойчо! Поздравления и от мен! 🍀
-
Херметическа поезия...Заложил си в изразите отправни ориентири.Поезия с голям интелектуален заряд.Специални поздрави за написаното!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
