Етюд с въглен
Черно небе.
При облаците нощуваш.
Без облаци умираш.
Сън на сенки,
в нощи догаряш -
бенгалски огън на ветровете...
С дивите гъски на миговете,
Нилс Холгерсон
се усещаш.
Ледената кралица на бъдещето
те чака
върху айсберг от Рокуел Кент.
Северът е самотна посока -
стрелка върху платото Наска...
последен дъх на еделвайс,
крясък на похитеното лято,
спазъм на есента
в жълтия минзухар на слънцето,
гръб на минало
с вечния белег на настоящето...
Прицели се (без стрела)
в дългото очакване -
сталактит на надеждата...
Има ли нещо,
в което да вярваш...?
Всеки път е змия.
Изсъхнала съчка е споменът.
Ти си оглозгана мисъл
между кръстосани риби...
Стеле се звездният прах
от душите
прясно кремирани...
© Младен Мисана All rights reserved.
