11 feb 2014, 23:57

Етюди

576 0 1

Сава Огнянов до късно гостувал
на Кръстьо Сарафов. На тръгване вече
когато, на прага почти, се сбогувал
помолил за заем; “Живея далече,

та моля те, дай ми пет лева!” Прочут,
че мрази да взима и заем да дава
бил Кръстьо Сарафов, така че етюд
пред госта, актьора решил да представи

на алчен скъперник. С гримаса на мъка,
тъй, сякаш дълбоко душата му страда,
в джобовете свои започнал да бърка
дордето най-сетне пет лева извадил.

Подал ги на госта. Подал и учтиво
палтото му. Сава Огнянов тогава
с гласа си дълбок и със жест горделиво
на висш благородник му казал; “За здраве,

приятелю, ето, за радост в живота,
вземи, почерпи се с пет лева от мене!”
Банкнотата върнал му, взел си палтото
и тръгнал си в зимната вечер студена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...