съдът на старите ни грешки
взе последния ферибот
зимата свива криле
в заканителен пестник
и отброява пришествия

зад ъгъла
зъзне уморено бъдеще

вглеждам се
взиждам те в празните стаи
насищам те като пространство
и плесвам с ръце

аз съм краен наблюдател
крясък над снежния кей     

vvvvvvvvv   

                                           - А пътят?
                                           - Няма път.
                                            Пътят се е спънал
                                            в ничии нозе...                 

vvvvvvvvv 

                                        На мисли шепотът отвръща 
                                         с най-гълъбов урока на страстта,
                                         там искам себе си да виждам 
                                         в усмивката презираща нощта, 
                                         и в тлеещия миг със стрък надежда,
                                         припламнала в щастлив сезон,
                                         все тебе скришом да поглеждам,
                                         все тебе...моят дом  
 

vvvvvvvvvvvv            

Извариха главата на вълчицата
В тенекия от сирене
 
Детските ми сетива
Са приседнали на двора -
Чудят се на цъфналите череши
(Вълчицата си къкри)
 
Сега се чудя на цъфналите години
На прикритите усмивки на вишната
Нося ловджийските доспехи на дядо
Наследил съм повика на хастара
А аз убих само един гълъб –
От упор
В сълзи го погребах (да чака дъжд)
 
С думите е по-трудно
Не убивайте думи
Дори думите убийци
Но дядо я уби оная вълчица...
 
*
 
Прясно набраните дърва
Имат нужда от въздух и слънце
Иначе дранясват
И забавят горенето
 
 
Отсякоха ги черешите
Вишната наполовина –
Да напомня че е нужно да се играе
Остриетата обаче не дранясват
Те са клепани в различно време
 
Още търся
Онази малка сянка до пейката
До мене мълчи старата вишна
Отдавна отмина денят на вълчицата   

vvvvvvvvvv  

                                По парапетите прашни 
                                                       се губим
                                  настояще припознали 
 
                                        в своят ъгъл е нощта 
                                  безпричинно 
                                         и сладко нетрезвена

                                  нехайно расте ни луната  

                                   и няма намиране
                                   посоката
                                   е скъсана риза -
                                    търсим се
                                      дишащи

                                   река пълноводна
                                    тече очите
                                   низ пустинен вятър -
                                   изхвърляме прилагателни (те не сънуват) 

                                  
                                   намирам те (сякаш наистина) 
                                                и  скитам мечтите 
                                  в очакване

                                        отивам си (все си отивам) 
                                така неподходящи ни питам

                                   Ще подредим ли сърцата
                                           на ледени утрини?
                                   Ще гаснем ли
                                           в нежния такт?    

vvvvvvvvvv 

                                            Не ги ли намери,
                                            Любов,
                                            тях двамата?  

vvvvvvvvvv 

                                                           Рисуваш ми усмивка
                                                със сини очи,
                                            а аз не мога да открия
                                                среднощния си слънчогледов стих,
                                            чезна бавно 
                                                сред сенките
                                            чертаещи мъртвия силует на нощта,
                                                сънувям лунни следобеди
                                            слезли по непонятни пътища...
                                                А ти ми рисуваш усмивка 
                                            със сини очи 
                                                С твоите сини очи ...      

vvvvvvvvv 

От къде се взе всичкия този страх...
цялото препускане на песъчинките
цялото... тихо привикване 

Надеждата стана на четиридесет
а в ладията няма никой...

От къде се взе всичкия този страх
цялото пропукване на сетивата
целият финален  монолог...

Приближавам

до себе си сядам
и се потупвам по рамото

Да докторе, аз съм клоунът
аз  

vvvvvvvv  

                                                    Намерихме миг(трипъл за душата)

                                                  Упадъчно ми е
                                                                      друже 
                                                  Прекалих снощи с амброзията
                                                  Превих редовете
                                                  Пренаписах стихиите
                                                  Пропуснах си съвестта
                                                  И мирясах
                                                  И втасах
                                                  И знам ли
 
                                              
                                                  Тук съвестта се завръща (неочаквано)
                                                  Под формата
                                                  Под маската
                                                  Под веждата
                                                  на добре изстуден следобед 
 
 
                                                  Скръъъц
                                         
                                                   Абе ти (за мен става дума)
                                                   с твоето вдъхновение
                                                   проскърца дядя Вася
                                                   като същи гръмовержец в главата
                                                   като същи олимпиец в планината
 
                                                    Поспри се малко
                                                    Намери си наздравица
                                                    Вечните поети посети
 
                                                    
                                                     Безхимикално ми е
                                                                           Деденка
 
                                                     Безредно
                                                     Бегло на душата
                                                     (аз тая буква ще я оставя)
                                                     Бясно на ума
 
                                                      Тук те оставям
                                                      Букво безответна
 
                      
                                                      Накъде да тегля 
                                                      Стара ми е каруцата
                                                      Опинците за нищо ги нямам
                                                       Дебел ми е врата за хамут
                                                       Той и хамутът е един безверник
 
                                               
                                                       Ще взема да се кача на черешата
                                                       Ще падна после до сливата
                                                       И дворът бързо ще изпадне
                                                       във вечен празник
 
                                                       Тука направо си изплагиатства
                                                       измърмори дядя Вася
                                                       със себичната си усмивка
 
                                                       
                                                       Мдааа
                                                       Ще се кача на сливата
                                                       Ще падна после до черешата
                                                       И дворът бързо ще изпадне
                                                       във сто години самота 
 
                                                       Тая амброзия
                                                       ти е изпила рая на тебе
                                                       (глас зад кадър)
 
                                                        То за гласа зад кадър
                                                        Нито има време
                                                        Нито амброзия
                                                        да говорим  
 
 
                                                        Аз мига си го намерих
                                                        Доста време отне
                                                        (доста амброзия ми отне
                                                         Мръсникът)
                                           
                                                         Поговорихме иначе
                                                         Поспорихме свойски
                                                         Послушахме Аксел
                                                         Веничка (ах Веничка)
                                                         Той пропи повторенията
                                                         Мисълта ни някак привърши
                                                         И отронихме мастилена мечта
 
                                                          Това е
 
                                                        
                                                          П.С. А да
                                                                  Мечта се пише с главно М    

vvvvvvvvvv 

                         Едно, две, три

                           Мамо  
                            Животът е всякак
                            Мечтите са кът
 
                            Барът
                            Пловдив
                            Все по икиндия
 
          
                         Едно, две, три…

                            Започва
                            Всичко
                            Вчера
 
                           От най-дългото възможно
                           Изречение
                           От „от”
 
                           Един-два драма претенции
                           Без кофеин
                           Барабанно   
 
 
                           Утрините
                           Сухите гърла
                           Небръснатите мигове
 
                           Тук 
                           Терцетите
                           Са тъповати
 
                          И неделите
                          И съботите
                          И петъците  
 
 
                         Момиче
                         Ти се усмихваш
                         Преди да заболи
 
                        Момиче
                        Нашите биографии  -
                       Луни в торбата на скитник
 
                      Тук
                      Терцетите
                      Са бирени бутилки  
 
                     Черноглави овци
                     От породата
                    „Ангъс”
 
                     Тук писателите пишат
                    Поетите страдат
                    Петъците идват
 
 
                   Куче
                   Дефибрилатор
                   Индулгенция 
 
                  Тя беше сервитъорка
                  Още преди
                  Заведението да пропадне
 
                 Стари съжаления
                 Лежат
                 Под рафта
 
                Справка –
                Сам си разхождам
                Кучето
 
               Кучето
               Всъщност
               Само ме разхожда
 
 
               Ако е сряда –
               Те чакам
               Всеки вторник
 
              Ако е зима –
              Променям
              Резервациите
 
              Ако си забравила –
              Смъртта
              Е уравнение
 
 
              Криза
              Наблюдение
              Катарзис
 
              Недостиг
              Клинично
              Среден пръст
 
             Финал
             Любов
             И задръжки 

vvvvvvvvv 

                                            Манускрипт

                                   Мечтата ни отхвърли своя избор,
                                                                                    сърце...

                                    А как само попътувахме, а?
          
                                   
                                   Не ме предаде - взе своя дял
                                   усмихната самота...
                                   Странно е да говоря така...

                        
                                   Пак ми разкажи за нея
                                   Жената с очите от езеро...
                                   Разкажи ми за земната й тъга

                        
                                   Но ти мълчиш... ти знаеш
                                   Пръстите в косите й
                                   са основание да ме има…     

vvvvvvvvvvvvvv         

                                            На

                           На вятъра скиталец песента
                           На миналото скършените трели
                           На вречената пролет утринта
                           На зимата студените постели
 
                           На птиците безвременни страстта
                           На бъдещето сладките окови
                           На есента сред жълтите листа 
                           На лятото с надежди си нови  
 
                           На делника угрижен сладостта
                           На времето усмивките презрели
                           На песните безгрижни радостта
                           На бардовете тъжни и изтлели
 
                           На думите изгубили стиха
                           На влюбените любовта открили
                           На теб невярваща и на мига 
                           На лятото с надежди белокрили           

vvvvvvvvvvv 

                                                 На тихата си сивота в безспира
                                                 обрулен лист от есен-самота
                                                 прегръща сетния си порив,
                                                 а няма,няма я нощта...

                                                 Да бъде ден,да бъде ден,
                                                 всевластна моя светлина!
                                                 Смирен духът не чака рая - 
                                                 тъй шепне нашата съдба.

                                                 И биде ден,и биде светлина… 

…...