marie1 (Мария Маринова)
33 133
30 ene 2015, 21:10

Еволюция 

  Poesía » De amor
771 0 6

Еволюция

 

Любовта ми не е вече малко момиченце

със възторжено блеснали, сини очи!       

С доверчива усмивка приемащо всичко –

от безкрайни фантазии до безкрайни лъжи.

Любовта ми порасна някак без да усетя

и сега е спокойна, дълбока вода.

Можеш в нея прохлада да търсиш,

но не ще те залее внезапна вълна.

Любовта ми е вече много различна...

Променена, прощаваща, тиха.

Вече нищо не иска.  Няма нищо да пита.

Само кротко ще търси очите ти.

Ще познае лъжата. Ще усети как думите търсиш,

за да скриеш от мен нещо тъй незначително.

Нещо мъничко, нищо незначещо,

но тревожещо твоята същност...

Любовта ми сега е търпелива и мъдра.

Ще те срещне безмълвна на прага.

Ще протегне към тебе ръка.

И от виното дето обичаш

ще налее за двама.

Ароматно. Тръпчиво. И тъмно.

Като нашата трудна любов...

 

© Мария Маринова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??