marie1 (Мария Маринова)
33 133
Jan 30, 2015, 9:10 PM

Еволюция 

  Poetry » Love
660 0 6

Еволюция

 

Любовта ми не е вече малко момиченце

със възторжено блеснали, сини очи!       

С доверчива усмивка приемащо всичко –

от безкрайни фантазии до безкрайни лъжи.

Любовта ми порасна някак без да усетя

и сега е спокойна, дълбока вода.

Можеш в нея прохлада да търсиш,

но не ще те залее внезапна вълна.

Любовта ми е вече много различна...

Променена, прощаваща, тиха.

Вече нищо не иска.  Няма нищо да пита.

Само кротко ще търси очите ти.

Ще познае лъжата. Ще усети как думите търсиш,

за да скриеш от мен нещо тъй незначително.

Нещо мъничко, нищо незначещо,

но тревожещо твоята същност...

Любовта ми сега е търпелива и мъдра.

Ще те срещне безмълвна на прага.

Ще протегне към тебе ръка.

И от виното дето обичаш

ще налее за двама.

Ароматно. Тръпчиво. И тъмно.

Като нашата трудна любов...

 

© Мария Маринова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??