22 jun 2018, 23:32  

Еволюция

818 2 7

 

Преди да се родя бях волна птица,

към слънцето със вятъра летях,

пресичах океани, материци,

владетелката на небето бях!

 

В делфин се преродих сред морска пяна!

Вълните бяха моите сестри.

Надбягвахме се с тях до океана

и своята русалка там открих!

 

Във джунглата на тигър се превърнах,

от диви зверове бях обграден

и всички победих, във бяг обърнах,

страхуваше се всеки враг от мен.

 

Така съм се прераждал много пъти -

през толкова съдби, от век на век!

Премеждия прескачах, не отстъпих,

накрая се родих като Човек!

 

Политам като птица в небесата,

в морето се превръщам във делфин,

за тигър враговете ми ме смятат -

по сила и по дух непобедим!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елка Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Ирина и Дани! Трогната съм от коментарите ви!
  • Интересно по съдържание и перфектно като изпълнение.Обичам такива стихове,когато едното не е за сметка на другото!
  • Харесвам превъплъщенията ти, Ели! В гените си носим от всичко - птица, тигър, риба, делфин. Поздравления! Така се е калил духът ни!
  • Благодаря Ви, Елица! Човекът като най-висшето създание на природата! Преносно - лети в самолети като птица, плува в морето като делфин, побеждава враговете си ...и т.н.
  • Интересно прераждане на човека – според обстоятелствата: във въздуха – птица, във водата – делфин, в пустинята – тигър...
    Де да можехме...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...