Любо (Любен Стефанов)
86 202
11 may 2007, 9:32

Ездачи на страха 

  Poesía
471 0 3

ЕЗДАЧИ НА СТРАХА

Такава нощ и в сънищата се не ражда.
Душите ни, мечтаещи за Рая,
се лутаха самотни, без да знаят,
че в този сън измамата стои на стража.
 

А някъде от нас - не толкова далече -
препускаше денят и въздухът раздвижен
от ехото на смях, вълнения и грижи,
звънеше в утринта и будеше ни вече.


И не едно видение споходи ни тогава.
Но кой запомни мъглявия му образ!
Макар че и сега наивниците хлопат
на облачните порти с ръждясалата брава.
 

Но даже и да знаят, че тронът зее празен -
те с възгласи и песни ще славят пустотата.
С корона ще накичат на лудият главата -
слуги на глупостта под сянката й властна.
 

Оставили в нозете на идоли сърдити:
кръвта на врагове, сълзите на палачи
по пътя си назад във унес те се влачат -
ездачи на страха, изпуснали юздите.


Изпият ли до дъно изгодата горчива,
от себе си дори без свян ще се откажат
и тъпчейки в праха кумира си уплашен,
ще хукнат като стадо, пожертвало пастира.

© Любен Стефанов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??