12 jun 2006, 13:02

Езерото на мъртвите сърца 

  Poesía
953 0 3
Късна нощ,
над езеро.
Резен от Луна,
люлее черната вода.
Крясъкът на сова,
плясък от весла.
Безлисти черни клони,
и полъх, в тях заспал.

С забрадка черна,
във нощта -
лодка и една жена.
Съндъче черно
за последно нежно гали,
прошепва нещичко едва.
Едно сърце със рани от кинжали,
погълна с плясък черната вода.
Очите, лунно осветени,
по крайчеца едва, едва - сълза.

Мъгла се спуска, мътна,
бяла - изчезна лодката съвсем.
Едно сърце погълна пак Безкрая:
ще бъде сит до следващата нощ.

© Барон фон Микрофон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??