12.06.2006 г., 13:02 ч.

Езерото на мъртвите сърца 

  Поезия
884 0 3
Късна нощ,
над езеро.
Резен от Луна,
люлее черната вода.
Крясъкът на сова,
плясък от весла.
Безлисти черни клони,
и полъх, в тях заспал.

С забрадка черна,
във нощта -
лодка и една жена.
Съндъче черно
за последно нежно гали,
прошепва нещичко едва.
Едно сърце със рани от кинжали,
погълна с плясък черната вода.
Очите, лунно осветени,
по крайчеца едва, едва - сълза.

Мъгла се спуска, мътна,
бяла - изчезна лодката съвсем.
Едно сърце погълна пак Безкрая:
ще бъде сит до следващата нощ.

© Барон фон Микрофон Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??