2 feb 2011, 9:34

Езикът

  Poesía » Otra
1.2K 0 6

Езикът ни – щедрият дар от съдбата –

е най-съвършената поща за мисли:

пренася история, мъдрост богата

и слово, и песен, и чувства лъчисти.

 

Един милиарден език с еманация,

тонален, човешки, език необятен,

с прастари и сложни морфемни знаци,

за мен е, напълно, език непонятен.

 

Но има и друг непонятен език –

пардон, извинете ме всички китайци –

неясен, за ужас на всеки класик,

изменчив, лъжлив – политико-плямпайски...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Начев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...