Езикът ни – щедрият дар от съдбата –
е най-съвършената поща за мисли:
пренася история, мъдрост богата
и слово, и песен, и чувства лъчисти.
Един милиарден език с еманация,
тонален, човешки, език необятен,
с прастари и сложни морфемни знаци,
за мен е, напълно, език непонятен.
Но има и друг непонятен език –
пардон, извинете ме всички китайци –
неясен, за ужас на всеки класик,
изменчив, лъжлив – политико-плямпайски...
© Николай Начев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Това много ми хареса.