Езикът ни – щедрият дар от съдбата –
е най-съвършената поща за мисли:
пренася история, мъдрост богата
и слово, и песен, и чувства лъчисти.
Един милиарден език с еманация,
тонален, човешки, език необятен,
с прастари и сложни морфемни знаци,
за мен е, напълно, език непонятен.
Но има и друг непонятен език –
пардон, извинете ме всички китайци –
неясен, за ужас на всеки класик,
изменчив, лъжлив – политико-плямпайски...
© Николай Начев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Това много ми хареса.