1 nov 2015, 7:56

* * *

  Poesía » Otra
375 0 1

Пробудени от тънка нишка в душите ни,

Бог в сърцата нещо ни дари.

Така устрои любовта в нас, съдбите ни,

словото да пръскаме а не напразно да гори.

Събрали от духовните огнища обичта,

с перото нека всеки да напише.

И нейде там в безкрайността,

през вековете словото ни да помирише.

Нека тази лира в ръцете ни,

да сгрее нас и хиляди души.

В тогата будителска облечени,

Любовта не позволим да се руши.

                                 В.Й. 01.11.2015г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Приветствам и харесвам твоя стих посветен на деня, в който всички трябва да свеждаме глави пред тях. Приятен ден и нови творчески успехи!

    "Цветя за Вас, Будители народни,
    прекланям се пред Вас на този ден.
    Защото с мисли благородни
    всеки миг е озарен."
    /от нета/

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...