Пробудени от тънка нишка в душите ни,
Бог в сърцата нещо ни дари.
Така устрои любовта в нас, съдбите ни,
словото да пръскаме а не напразно да гори.
Събрали от духовните огнища обичта,
с перото нека всеки да напише.
И нейде там в безкрайността,
през вековете словото ни да помирише.
Нека тази лира в ръцете ни,
да сгрее нас и хиляди души.
В тогата будителска облечени,
Любовта не позволим да се руши.
В.Й. 01.11.2015г.
© Васил Йотов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
