***

10 mar 2017, 15:31

Poesía » De amor

551 1 8

Тази хубост синеока

що я пазиш, що я криеш?

Сякаш е море дълбоко -

дави ме, ще ме затрие.

А снагата ти - лозица -

пред очите ми се вие...

И ръцете - бели птици...

Иде ми да се убия,

че не мога да те имам,

че не можеш да си моя,

че изгарям посред зима...

Видя ли те - зъзна в зноя.

Сън сънувам - ти си с мене...

Месец грее с твойто име...

Боже, падам на колене...

Дай ми я, или вземи ме !

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Веси_Еси (Еси)

2017-03-11T08:16:19+02:00

Много хубав стих! Поздрави!
PepiPetrova (Pepi Petrova)

2017-03-10T19:29:03+02:00

Поздравления и от мен!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-03-10T18:15:32+02:00

Браво,поезията ти е песенна!😃
Katriona (Кети Рашева)

2017-03-10T17:50:26+02:00

Вече си я тананикам!
keri-88 (Керанка Иванова)

2017-03-10T15:51:49+02:00

Мога да ти я запея веднага...
Anita765 (Ани Монева)

2017-03-10T15:46:18+02:00

Някак невинно и чисто звучат думите ти. Накараха ме да се усмихна.
ZamDirector (Jane Doe)

2017-03-10T15:42:09+02:00

Пламенно и силно!Паля ти 5 звездички!
дъждове (Димитрина Владимирова)

2017-03-10T15:33:22+02:00

Поздрави! Хареса ми