Тази хубост синеока
що я пазиш, що я криеш?
Сякаш е море дълбоко -
дави ме, ще ме затрие.
А снагата ти - лозица -
пред очите ми се вие...
И ръцете - бели птици...
Иде ми да се убия,
че не мога да те имам,
че не можеш да си моя,
че изгарям посред зима...
Видя ли те - зъзна в зноя.
Сън сънувам - ти си с мене...
Месец грее с твойто име...
Боже, падам на колене...
Дай ми я, или вземи ме !
© Нина Чилиянска Всички права запазени