10.03.2017 г., 15:31

***

789 1 8

Тази хубост синеока

що я пазиш, що я криеш?

Сякаш е море дълбоко -

дави ме, ще ме затрие.

 

А снагата ти - лозица -

пред очите  ми се вие...

И ръцете - бели птици...

Иде ми да се убия,

 

че не мога да те имам,

че не можеш да си моя,

че изгарям посред зима...

Видя ли те - зъзна в зноя.

 

Сън сънувам - ти си с мене...

Месец грее с твойто име...

Боже, падам на колене...

Дай ми я, или вземи ме !

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...