12 mar 2008, 8:10

* * * 

  Poesía
638 0 16

За мене беше...
              си слънчев лъч в мъглива утрин,
и топъл вятър - в късна и дъждовна есен.
Бе музика... си,
              която - нежно ме понася,
и морски прилив, с дъх на лято.

За мене беше...
               си птица в полет,
която със небето се целува.
И китно цвете...
              си  - някъде в полето,
което с красотата си рисува.

За мене беше...
              си като икона,
макар от снимката ме гледаше смълчано.
И знаеше, че аз съм с теб,
              и съществувам, но...
 не е ли твърде рано?!
- Да тръгнеш... без да се обадиш?

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??