* * *
За мене беше...
си слънчев лъч в мъглива утрин,
и топъл вятър - в късна и дъждовна есен.
Бе музика... си,
която - нежно ме понася,
и морски прилив, с дъх на лято.
За мене беше...
си птица в полет,
която със небето се целува.
И китно цвете...
си - някъде в полето,
което с красотата си рисува.
За мене беше...
си като икона,
макар от снимката ме гледаше смълчано.
И знаеше, че аз съм с теб,
и съществувам, но...
не е ли твърде рано?!
- Да тръгнеш... без да се обадиш?
© Нели All rights reserved.
