13 dic 2008, 11:54

* * *

  Poesía
1.4K 0 5
Марихуана
Непознати хора, непознати лица!
Непознати души, непознати съдби!
Решаваш да го завъртиш и с тях фишека си да споделиш. Замисли се има ли смисъл да прибягваш до тях?Има ли смисъл да станеш като тях? За да го завъртиш няма значение какъв си, от къде си!
В главата ти е единствено "Зелената принцеса".
И ето, пак отново си мислиш, че летиш, съжалявам приятел, само се хабиш. За теб не е от значение дали ще си жив, има само един порив и той е хашиш.
Мислиш си, че е много яко да пушиш марихуана,но вече и твоята песен е изпяна.
Всеки ден се събуждаш с усмивка, защото в главата ти е само "Зелената придобивка".
Аз света не мога да променя, но едно знай и от мене запомни -ти си само поредния кретен, който си мисли, че като е напушен, може да лети!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Брайкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Привет Мария,
    Стихото ти е яко смислено! Просто друго не мога да кажа...
    Нямам идея дали познаваш Дъглас Адамс като автор, но той казва, че за летенето си имало чалъм. Няма да пиша повече, ама ако не си го чела-
    пробвай...
  • да...много хубаво...
    радвам се, че мислиш така...с обич.
  • Много яко въздейства!
  • Да - става - съгласна с Нилсън!
  • Свят ми се зави...
    "ти си само поредния кретен, който си мисли,
    че като е напушен, може да лети!!!"

    Става за рапиране

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...