8 jun 2011, 0:04

" " " 

  Poesía
933 0 5

Исках да си тук - с ореол от вечерна позлата.

А падна в езеро на пеперудена забрава.

Като светкавица. И гръм. Желани от земята,

за да събудят дълго спящата ù лава.

Намирам те в птица. И в устрем на ято.

Намирам те в хляба на житните делници.

И с обич поглъщам от теб синевата,

през крилото на някоя вятърна мелница.

Погледни ме, дори със очите на хищник,

застинал в поза за скок – инстинктивно.

И в мене върни онази, предишната,

оскъдно щастлива и непростимо наивна... 

© Божана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??