21 ene 2020, 12:05  

Факелно 

  Poesía » Civil
368 3 7

Думи на вятъра хвърлени,
хора за нещо обидени.
Жалби до Бог - от опърлени.
Факли сме. Огънят свиден е.

С химии днес нестинарите
казват, нозете си пазели.
Шепата луди - от старите,
в огън и тръни сме газили.

Укор в очите ви виждаме
и не пестите куршумите.
Сенките свои зазиждаме,
там - в красотата на думите.

Ако докоснем душите ви,
значи добре сме се справили.
Има надежда за дните ви...
Въглен, но жив сме оставили...

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??