21 янв. 2020 г., 12:05
Факелно
Думи на вятъра хвърлени,
хора за нещо обидени.
Жалби до Бог - от опърлени.
Факли сме. Огънят свиден е.
С химии днес нестинарите
казват, нозете си пазели.
Шепата луди - от старите,
в огън и тръни сме газили.
Укор в очите ви виждаме
и не пестите куршумите.
Сенките свои зазиждаме,
там - в красотата на думите.
Ако докоснем душите ви,
значи добре сме се справили.
Има надежда за дните ви...
Въглен, но жив сме оставили...
© Надежда Ангелова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Температурата не е ни тъпа, ни остра, а висока... И се радвай, щото при ниска температура...
-
Извинявам се, сенсей, че те наредих при момичетата! Тъпата температура...Благодаря, Ангелче!
-
Благодаря, момичета!
-
Подмятам идея - ходене по душите като по жарава.
Хареса ми. Стихотворението. -
Харесва ми, Наде.
-
Винаги има надежда, времето на безпросветните отминава. Поздрави за стиха!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Шепата луди - от старите,
в огън и тръни сме газили.
Поздравления!