12 abr 2007, 7:50

Факт

Poesía

857 0 3

ФАКТ

Нощта почти си е отишла,
а аз не мога да заспя.
На двора старата ни вишна
със мене дълго си шептя.

Поисках и съвет съдбовен
за мойте, бъдните ми дни,
а тя със стон един, отронен,
болката ми потвърди!

Така, че трябва най-накрая
със съдбата да се примиря,
но много твърдо вече зная,
че няма лесно да се покоря!

2002 г., гр. Пловдив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

velina (Велина)

И това е много хубаво!

2007-04-13T10:34:38+03:00
SARNE42 (Елена Димова)

Благодаря ви от името на Мария.

2007-04-12T14:53:47+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

О, не се примирявай, нали живота е една борба?
Поздрави!

2007-04-12T08:28:10+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0