Факт
ФАКТ
Нощта почти си е отишла,
а аз не мога да заспя.
На двора старата ни вишна
със мене дълго си шептя.
Поисках и съвет съдбовен
за мойте, бъдните ми дни,
а тя със стон един, отронен,
болката ми потвърди!
Така, че трябва най-накрая
със съдбата да се примиря,
но много твърдо вече зная,
че няма лесно да се покоря!
2002 г., гр. Пловдив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Никленова Всички права запазени
