Бети & Алекс

arrow Истинските приятели се подкрепят и обичат...
Споделят радост и тъга,и стоят настрана.
След чуждото обаче не тичат...
А в такива приятелки не трябва да се вярва...

Кажи,приятелко мила,защо така постъпи?
Защо ме смачка долно ти сега?
Откъде и тази хладнина между нас настъпи,
та аз в най-трудните моменти подавах ти ръка...

Няма нужда в приятелството ми да се съмняваш,
аз съм до теб всеки божи ден и думите търпя...
Вървиш с него пред мен и в лицето сякаш ми се подиграваш,
че аз съм сама,а ти не си,не мога да го понеса...

Когато ме повикаш съм до теб,нима някога съм те предала?
Сега обаче теб те няма,той е сам,аз съм ти най-добра приятелка...
Сърце не ми дава сам да го оставя,
а ти в лицето ме наричаш предателка...

Ти негова приятелка си или моя?
С тебе той е винаги суров,
той няма нужда от приятелството твое,
той има нужда от любов!!!

Никога не бих взела момчето на твойте мечти...
Само ще го омагьосам и той сам ще дойде при мен...
Ще забрави твоите "искрени" очи,
и ще усети аромата на сатен...

Нашето приятелство всяка болка би могло да победи,
от деца сме все двете с теб...
Но той на изкушението няма да може да устой,
а аз съм си истински късмет...

Не се мисли пък ти за най-красива,
не може той на моят чар да устои,
пред мен си ти едва-забележима
и знам,не може той без моите очи.

Аз никога не смях да ти се подиграя,
че аз съм с него,ти сама
с теб като приятелка се чувствах в рая,
а с него все имаше някъде празнина.

Чувствах леко как завиждаш
и от завист очите ти горяха,
от яд дори колко злобна стана не виждаш
и всички наоколо ти се смяха.

Забрави ти детските игри,
забрави и клетвите в приятелството вечно,
ти с всички свои действия човешкото в мен уби,
как можа да постъпиш така проклето...



Аз без да искам в твойто момче се влюбих,
не съм виновна,че си ми приятелка добра...
Доверието ти от днес загубих,
но приятелството не може да върви ръка за ръка с любовта...