9 oct 2007, 14:39

Фалш

  Poesía
1.1K 0 3
Ей, защо ми пука пак за вас?
Живейте си в рамкиран свят.
Мене няма да ме разберете,
ако може, в душите си бръкнете.



Не виждате в нищо красота!
Давите се всеки в свойта суета.
Какво на масата си другият яде?
Тоз въпрос от вътре ще ви разяде!


Оставихте да ви пресъхнат сълзите,
формули как да живеете решихте.
Доволни сте от вярната задача,
не вадите на показ фалша...




                           М.04.10.07.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Малина Арнаудова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бих казала,че много правилно го каза. Хареса ми как пишеш и това че критикуваш тези хора. Явно си заобиколена с доста от тях и чрез този стих изразяваш чувствата си. Много добре си го направила, поне според мен! А и аз съм заобиколена от такива и все подобни хора. За съжаление свестът ни се изпълва с тях.
  • Мило момиче!
    Има и други хора освен тези,които така яростно критикуваш в стиха си!
    Огледай се!Може да забележиш и истинските!
    А стихът ти ми хареса!Продължавай с хъса,но виж и "другата страна на медала".
    Поздрав!
  • Малина, забелязвам, че има трезвост и реализъм в идеята ти и разбирам за какъв тип хора споменаваш. Общо взето си права за конкретния манталитет, който описваш в творбата си. Обърни повече внимание на последователността на изказа, на ритъма и на словореда. Успех от мен!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...