12 mar 2009, 17:06

Фалш

695 0 2

 

                                                                   ФАЛШ

 

 

                                         Денят започва със фалшиви чудеса,

                                         покорно газен от съдбата.

                                         Нещата от живота - сивота,

                                         на битието впрегнати в юздата.

 

                                         Все повече приличаме на песъчинки,

                                         изплъзнали се някак си в потока.

                                         И слагаме на времето трапчинки

                                         и бръчки от житейската тегоба.

 

                                        Един след друг разпънати на кръста

                                        със завист гледаме на чуждия товар

                                        и страстно сочим себе си със пръста

                                        Божествено подобие на земната ни твар.

 

                                        Заглъхваме след битката нищожни,

                                        продаваме живота си без жал,

                                        за сълзите си толкова продажни

                                        ще купим само шепа кал.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дам, някак странно звучи това "фалшиви чудеса", но звучи добре, според мен. Продължавай!
  • Фалшиви чудеса???
    Тогава не са чудеса!
    Но, добре дошла!
    Поздрав!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...